Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
27. само добитъка и плячката от тоя град синовете Израилеви поделиха помежду си, според Господнята дума, която (Господ) бе казал на Иисуса.
28. Тогава Иисус изгори Гай и го обърна на вечни развалини, на пустиня доднес;
29. а гайския цар обеси на дърво (и го остави на дървото) до вечерта; след залез-слънце пък Иисус заповяда, та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го пред градските порти, и натрупаха върху му голяма грамада камъни, която е оцеляла и доднес.
30. Тогава Иисус съгради жертвеник на Господа, Бога Израилев, на планина Гевал,
31. както Моисей, раб Господен, бе заповядал на синовете Израилеви, за което е писано в книгата на Моисеевия закон, — жертвеник от цели камъни, до които не се е допирало желязо; и принесоха върху него всесъжение Господу и извършиха мирни жертви.
32. И там на камъните (Иисус) написа препис от закона на Моисея, който тоя бе написал пред синовете Израилеви.
33. Цял Израил, старейшините му и надзорниците (му) и съдиите му, застанаха от едната и другата страна на ковчега срещу свещениците (и) левитите, които носеха ковчега на завета Господен, — както пришълците, така и природните жители, едната половина от тях при планина Гаризим, а другата половина при планина Гевал, както по-преди Моисей, раб Господен, бе заповядал да се благославя народът Израилев.
34. След това (Иисус) прочете всички думи на закона, благословията и проклятието, както е писано в книгата на закона;
35. от всичко, що Моисей бе заповядал (на Иисуса), нямаше ни една дума, която Иисус да не прочете пред цялото Израилско събрание, пред (мъже и) жени и деца и пришълци, които се намираха между тях.
Глава 9.
1. Като чуха това, всички (аморейски) царе, които бяха отсам Иордан, по планината и равнината и по целия бряг на голямото море, и които бяха близо до Ливан, — хетейци, аморейци, (гергесейци,) хананейци, ферезейци, евейци и иевусейци,
2. събраха се заедно, за да се ударят единодушно с Иисуса и Израиля.
3. Но жителите гаваонски, като чуха, какво бе направил Иисус с Иерихон и Гай,
4. употребиха хитрост: отидоха та се снабдиха с храна за път и туриха вехти чували на ослите си и вехти, скъсани и закърпени мехове за вино;
5. и обущата на нозете им бяха вехти, закърпени, и дрехите им — вехти; и всичкият им хляб за път беше сух, плесенясал (и натрошен).
6. Те дойдоха при Иисуса в стана (израилски) в Галгал и казаха нему и на всички израилтяни: ние сме дошли от много далечна земя; сключете прочее с нас съюз.
7. А израилтяните отговориха на евейци: вие, може би, живеете близо до нас; как ще сключим с вас съюз?
8. Те казаха на Иисуса: ние сме твои роби. А Иисус ги попита: кои сте вие и отде сте дошли?
9. Те му отговориха: от много далечна земя са дошли твоите роби в името на Господа, твоя Бог, защото чухме славата Му и всичко, що Той е направил в Египет,
10. и всичко, що направи на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Иордан, на есевонския цар Сихона и на васанския цар Ога, който живееше в Астарот (и Едрея).
11. (Като чуваха това,) старейшините ни и всички жители на нашата страна ни казаха: вземете си в ръце хляб за път, идете насреща им и им кажете: „ние сме ваши роби; сключете прочее с нас съюз“.
12. Тоя наш хляб взехме от къщите си топъл в деня, когато тръгнахме за към вас, а сега ето, той е изсъхнал и плесенясал;
13. и тия мехове с вино, които бяхме нови налели, ето скъсаха се; и тия наши дрехи и обуща овехтяха от много дългия път.
14. Израилтяните взеха хляба им, а Господа не попитаха.
15. Тогава Иисус сключи с тях мир и тури условие, че ще им запази живота; и началниците на народа им се заклеха.
16. А след три дни, откак сключиха с тях съюз, чуха, че те били техни съседи и живеят близо до тях;
17. защото Израилевите синове, като потеглиха на път, дойдоха до градовете им на третия ден; градовете им пък (бяха): Гаваон, Кефира, Беерот и Кириат-Иарим.
18. (Иисус и) Израилевите синове не ги погубиха, защото (всички) началници на народа бяха им се клели в Господа, Бога Израилев. Затова цялото общество (Израилево) заропта против началниците.
19. Всички началници казаха на целия народ: клели им сме се в Господа, Бога Израилев, и затова не можем да се докоснем до тях;
20. а ето какво ще сторим с тях: ще ги оставим живи, за да ни не постигне гняв поради клетвата, с която им се клехме.
21. И казаха им още началниците: нека живеят, но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. (И целият народ направи) тъй, както им казаха началниците.
22. Иисус ги повика и попита: защо ни измамихте, като казахте: „ние сме много далеч от вас“, когато вие сте живеели близо до нас?